Сбогом само до утре, нали?

Poesía » De amor

789 0 4

Сама не ме оставяй пак. Недей.

Отиваш ли си? Време ли настъпи?

Отиваш ли си? Хубаво... без теб

е същото, но само колко тъжно.

Къде си ти, когато вечета

притваря мигли и през тях наднича?

Най-ярката и огнена звезда

опитва се на тебе да прилича.

Отиваш ли си? Време ли е вече?

Навярно и мигът такъв настъпва?

Прегъната надве така треперя.

Ах, обещай, че ще се върнеш утре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

phantasmagoria (Тайна)

Благодаря! Радвам се, че прочетохте.

2016-05-29T22:00:09+03:00
limeruna (Йоана)

...Най-ярката и огнена звезда
опитва се на тебе да прилича....

Но не... Обичаш ли, просто искаш да си там. Поздравче и от мен.

2016-04-27T23:06:07+03:00
phantasmagoria (Тайна)

Или от неговото присъствие.

2016-04-27T22:26:41+03:00
ЛуЛу

Липсата на близък човек не може да бъде преборена от нищо друго, освен от личната самодостатъчност.

2016-04-02T15:38:10+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0