Сбогом само до утре, нали?
Сама не ме оставяй пак. Недей.
Отиваш ли си? Време ли настъпи?
Отиваш ли си? Хубаво... без теб
е същото, но само колко тъжно.
Къде си ти, когато вечета
притваря мигли и през тях наднича?
Най-ярката и огнена звезда
опитва се на тебе да прилича.
Отиваш ли си? Време ли е вече?
Навярно и мигът такъв настъпва?
Прегъната надве така треперя.
Ах, обещай, че ще се върнеш утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайна Всички права запазени
