Сбогом само до утре, нали?

Poetry » Love

783 0 4

Сама не ме оставяй пак. Недей.

Отиваш ли си? Време ли настъпи?

Отиваш ли си? Хубаво... без теб

е същото, но само колко тъжно.

Къде си ти, когато вечета

притваря мигли и през тях наднича?

Най-ярката и огнена звезда

опитва се на тебе да прилича.

Отиваш ли си? Време ли е вече?

Навярно и мигът такъв настъпва?

Прегъната надве така треперя.

Ах, обещай, че ще се върнеш утре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

phantasmagoria (Тайна)

Благодаря! Радвам се, че прочетохте.

2016-05-29T22:00:09+03:00
limeruna (Йоана)

...Най-ярката и огнена звезда
опитва се на тебе да прилича....

Но не... Обичаш ли, просто искаш да си там. Поздравче и от мен.

2016-04-27T23:06:07+03:00
phantasmagoria (Тайна)

Или от неговото присъствие.

2016-04-27T22:26:41+03:00
ЛуЛу

Липсата на близък човек не може да бъде преборена от нищо друго, освен от личната самодостатъчност.

2016-04-02T15:38:10+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0