СБОГУВАНЕ
Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.
Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.
Мили мой, днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам
с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и със огнището.
Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.
© Юлияна Донева Todos los derechos reservados