17 авг. 2011 г., 10:03

Сбогуване

882 0 3

СБОГУВАНЕ

Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.

Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.

Мили мой,  днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам

с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и  със огнището.

Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...