17 авг. 2011 г., 10:03

Сбогуване

883 0 3

СБОГУВАНЕ

Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.

Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.

Мили мой,  днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам

с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и  със огнището.

Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...