17 авг. 2011 г., 10:03

Сбогуване

879 0 3

СБОГУВАНЕ

Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.

Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.

Мили мой,  днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам

с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и  със огнището.

Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...