17.08.2011 г., 10:03

Сбогуване

875 0 3

СБОГУВАНЕ

Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.

Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.

Мили мой,  днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам

с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и  със огнището.

Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...