СБОГУВАНЕ
Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети.
Мил бащин двор –
трънлив, буренясал,
тук съм играл
и тук съм отрасъл.
Мили мой, днеска
ще те продавам.
Затуй съм дошъл –
да се прощавам
с къщата, с люляка
там зад игрището,
с плевнята, с крушата
и със огнището.
Мълчиш... Чер гарван
на крушата грачи.
Сбогом! – мълви ми душата
и плаче.
© Юлияна Донева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
