Сбогуване
На този бряг била съм и преди.
Тогава нямах име, нито памет.
Не ми тежаха празните вини.
Реките не умееха да мамят.
Тогава и брегът не беше бряг.
Скалите му не бяха наказание.
От дълго време връщам се, но пак
са твърде чужди глухите мълчания.
Не зная как да търся късче дъх
под сенките на мъртвите тополи
и в каменно-застиналия дъжд,
поил до вчера пясъците голи.
И само тук - тогава и сега -
единствено без име съществуваш,
безмълвен като гланца на река,
дочакала мига. Да се сбогува...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
