face04 (Таня Кирилова)
163 3746
13 sept 2009, 11:39

Сбогуване... 

  Poesía
837 0 13

Отиваш си лято преди да е съмнало,

в мене утро от ласки на любими очи.

Със  мъгли ми покриваш просторите

и безпътна оставам при изгрева,

с недочакани любов и мечти.

Как да скрия сълзите от толкова чакане?

Да се слея с тъгата, преди да е лумнала

в мен радостта?

От умора ръцете ми клони са,

а в листопадна сълза се превръща

всяка вчерашна, неродена искра.

Сега ме повеждаш към бързащи ручеи.

По пътеки от златни листа стъпват мойте нозе.

А дъждовете отмиват следите от обич по устните

и ми оставят само болка, с която да продължа.

Ще дочакам ли слънце след зимните вечери?

След снеговете ще грейне ли в мене нежна дъга?

Ще се върнат ли птиците в клоните,

за да се роди надежда със песен в мойта душа?

Или след студовете ще останат неразлистени,

всички мои мечти, без милувката на любовта.

И с премръзнали пръсти ще ме приюти

черна и неподвластна на никого,само пръстта.

Чакай, есен!

Не ме прегръщай още с ветровити без обич ръце.

Остави ме да се сбогувам със лятото,

преди всичко да бъде надиплено в спомен

и загърнато с целувка в мойто тъжно  сърце.

 

 

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??