Сбогуване с лятото

Poesía

1.5K 0 1

Остава ми само да те целуна

за последен път

и да си тръгнеш, лято...

И ще остане в мене есента,

преди да дойде истинската есен

с дъжда и пожълтелите листа.

Сърцето ми внезапно замълча,

когато ти си тръгна, лято.

И заспа.

Ще се събуди пак,

когато се завърнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

А лятото е толкова неща:
Одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства на место листа.
И плясък на вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
Очакване до края на света
че щастието още предстои....

2012-07-22T11:10:22+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0