Сбогуване с лятото

Poesía

1.5K 0 1

Остава ми само да те целуна

за последен път

и да си тръгнеш, лято...

И ще остане в мене есента,

преди да дойде истинската есен

с дъжда и пожълтелите листа.

Сърцето ми внезапно замълча,

когато ти си тръгна, лято.

И заспа.

Ще се събуди пак,

когато се завърнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

А лятото е толкова неща:
Одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства на место листа.
И плясък на вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
Очакване до края на света
че щастието още предстои....

2012-07-22T11:10:22+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0