Сбогуване с лятото

Поезия

1.5K 0 1

Остава ми само да те целуна

за последен път

и да си тръгнеш, лято...

И ще остане в мене есента,

преди да дойде истинската есен

с дъжда и пожълтелите листа.

Сърцето ми внезапно замълча,

когато ти си тръгна, лято.

И заспа.

Ще се събуди пак,

когато се завърнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

А лятото е толкова неща:
Одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства на место листа.
И плясък на вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
Очакване до края на света
че щастието още предстои....

2012-07-22T11:10:22+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.1K 5.0