Oct 11, 2011, 4:16 PM

Сбогуване с лятото

  Poetry
1.5K 0 1

Остава ми само да те целуна

за последен път

и да си тръгнеш, лято...

И ще остане в мене есента,

преди да дойде истинската есен

с дъжда и пожълтелите листа.

 

Сърцето ми внезапно замълча,

когато ти си тръгна, лято.

И заспа.

Ще се събуди пак,

когато се завърнеш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • А лятото е толкова неща:
    Одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства на место листа.
    И плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Очакване до края на света
    че щастието още предстои....

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...