25 jul 2018, 0:35

Сбогуване с юли

  Poesía
665 6 6

Зрее безмълвно тъгата.

Писък на чайка в простора. 

Юли е. Някаква дата.

Слънцето нещо говори.

 

Думите лягат смирено.

Волното лято вилнее.

Блясва море озарено.

Вятърът някъде пее.

 

Кротват добри класовете.

Тихо сълзѝте си ронят.

Празнично свети полето

и пеперуди се гонят.

 

Бели звънят небесата. 

Тъмни са сенките само.

Юли е. Някаква дата.

А любовта ми я няма ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финалът ме стисна за гърлото...
  • Хубаво е!
  • "Някаква дата" леко ме навеждаше на контраст...но, все пак ,поантата с него така осезаемо се изправи! Много умело! Много красиво....тъгата има и красива страна!
  • Тъжно е това лято, разплакано.....
  • Толкова хубаво рисуваш с думи, стана ми светло и пеперудено! А тя, Любовта, е някъде около теб! Пожелавам ти да я откриеш!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...