25 июл. 2018 г., 00:35

Сбогуване с юли

669 6 6

Зрее безмълвно тъгата.

Писък на чайка в простора. 

Юли е. Някаква дата.

Слънцето нещо говори.

 

Думите лягат смирено.

Волното лято вилнее.

Блясва море озарено.

Вятърът някъде пее.

 

Кротват добри класовете.

Тихо сълзѝте си ронят.

Празнично свети полето

и пеперуди се гонят.

 

Бели звънят небесата. 

Тъмни са сенките само.

Юли е. Някаква дата.

А любовта ми я няма ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът ме стисна за гърлото...
  • Хубаво е!
  • "Някаква дата" леко ме навеждаше на контраст...но, все пак ,поантата с него така осезаемо се изправи! Много умело! Много красиво....тъгата има и красива страна!
  • Тъжно е това лято, разплакано.....
  • Толкова хубаво рисуваш с думи, стана ми светло и пеперудено! А тя, Любовта, е някъде около теб! Пожелавам ти да я откриеш!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...