25 июл. 2018 г., 00:35

Сбогуване с юли 

  Поэзия
502 6 6

Зрее безмълвно тъгата.

Писък на чайка в простора. 

Юли е. Някаква дата.

Слънцето нещо говори.

 

Думите лягат смирено.

Волното лято вилнее.

Блясва море озарено.

Вятърът някъде пее.

 

Кротват добри класовете.

Тихо сълзѝте си ронят.

Празнично свети полето

и пеперуди се гонят.

 

Бели звънят небесата. 

Тъмни са сенките само.

Юли е. Някаква дата.

А любовта ми я няма ...

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Финалът ме стисна за гърлото...
  • Хубаво е!
  • "Някаква дата" леко ме навеждаше на контраст...но, все пак ,поантата с него така осезаемо се изправи! Много умело! Много красиво....тъгата има и красива страна!
  • Тъжно е това лято, разплакано.....
  • Толкова хубаво рисуваш с думи, стана ми светло и пеперудено! А тя, Любовта, е някъде около теб! Пожелавам ти да я откриеш!
  • Къде ли е тази любов? Дали тия странности на времето не са я объркали? Толкова дъжд и градушки! Наверно си мисли, че е май!
Предложения
: ??:??