Зрее безмълвно тъгата.
Писък на чайка в простора.
Юли е. Някаква дата.
Слънцето нещо говори.
Думите лягат смирено.
Волното лято вилнее.
Блясва море озарено.
Вятърът някъде пее.
Кротват добри класовете.
Тихо сълзѝте си ронят.
Празнично свети полето
и пеперуди се гонят.
Бели звънят небесата.
Тъмни са сенките само.
Юли е. Някаква дата.
А любовта ми я няма ...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
