Сбъднати светове

Poesía » De amor

1K 0 11

Днес не искам спомен да тревожи

нито моя разум, ни кръвта.

Нося обич - крехка, невъзможна.

Спирам се пред твоята врата.

Искам да се втурнем, да догоним

всички полудели ветрове.

После нека да останат в спомен

сбъднатите наши светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natalia (Наталия Божилова)

всеки спомен.....невероятен стих

2013-02-26T13:59:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на Сашо и на Светла за топлото присъствие!

2013-02-21T23:35:27+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Поздравления, Ели, да ти е сбъднато!!

2013-02-20T01:08:18+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като миг е живота,
сякаш сън било е.
Нека има спомени в душата.
Та нима живот е
без любов в сърцата.
--------------------------
Хубав и светъл стих,
с много обич и топлина!
Поздрави, Ели!

2013-02-19T20:44:02+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за светлия поглед към стиха ми!

2013-02-19T20:24:05+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0