Сбъднати светове

Poesía » De amor

987 0 11

Днес не искам спомен да тревожи

нито моя разум, ни кръвта.

Нося обич - крехка, невъзможна.

Спирам се пред твоята врата.

Искам да се втурнем, да догоним

всички полудели ветрове.

После нека да останат в спомен

сбъднатите наши светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natalia (Наталия Божилова)

всеки спомен.....невероятен стих

2013-02-26T13:59:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на Сашо и на Светла за топлото присъствие!

2013-02-21T23:35:27+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Поздравления, Ели, да ти е сбъднато!!

2013-02-20T01:08:18+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като миг е живота,
сякаш сън било е.
Нека има спомени в душата.
Та нима живот е
без любов в сърцата.
--------------------------
Хубав и светъл стих,
с много обич и топлина!
Поздрави, Ели!

2013-02-19T20:44:02+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за светлия поглед към стиха ми!

2013-02-19T20:24:05+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0