Днес не искам спомен да тревожи
нито моя разум, ни кръвта.
Нося обич - крехка, невъзможна.
Спирам се пред твоята врата.
Искам да се втурнем, да догоним
всички полудели ветрове.
После нека да останат в спомен
сбъднатите наши светове.
© Елица Ангелова Всички права запазени