Сбъднати светове

Poetry » Love

992 0 11

Днес не искам спомен да тревожи

нито моя разум, ни кръвта.

Нося обич - крехка, невъзможна.

Спирам се пред твоята врата.

Искам да се втурнем, да догоним

всички полудели ветрове.

После нека да останат в спомен

сбъднатите наши светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

всеки спомен.....невероятен стих

2013-02-26T13:59:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на Сашо и на Светла за топлото присъствие!

2013-02-21T23:35:27+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Поздравления, Ели, да ти е сбъднато!!

2013-02-20T01:08:18+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като миг е живота,
сякаш сън било е.
Нека има спомени в душата.
Та нима живот е
без любов в сърцата.
--------------------------
Хубав и светъл стих,
с много обич и топлина!
Поздрави, Ели!

2013-02-19T20:44:02+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за светлия поглед към стиха ми!

2013-02-19T20:24:05+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0