Сбъднати светове

Poetry » Love

989 0 11

Днес не искам спомен да тревожи

нито моя разум, ни кръвта.

Нося обич - крехка, невъзможна.

Спирам се пред твоята врата.

Искам да се втурнем, да догоним

всички полудели ветрове.

После нека да останат в спомен

сбъднатите наши светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

всеки спомен.....невероятен стих

2013-02-26T13:59:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на Сашо и на Светла за топлото присъствие!

2013-02-21T23:35:27+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Поздравления, Ели, да ти е сбъднато!!

2013-02-20T01:08:18+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като миг е живота,
сякаш сън било е.
Нека има спомени в душата.
Та нима живот е
без любов в сърцата.
--------------------------
Хубав и светъл стих,
с много обич и топлина!
Поздрави, Ели!

2013-02-19T20:44:02+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за светлия поглед към стиха ми!

2013-02-19T20:24:05+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0