28 may 2012, 11:16

Сделка с Онзи, Благия

  Poesía » Otra
1K 0 5

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца)
преди Ад да ги сграбчи, страдат -
плашещо е да съм Агнеца,
а страданията ми - наградата.

 

Нямам толкова вяра тепърва
да проходя или да прогледна.
Любовта си отивала първа,
а надеждата била последна.
И когато привърши ми дозата
от нефелната, рехава вяра,
и когато ме сграбчи прозата,
а пръстта замирише на сяра,

 

със надежда в ръка ще потропам
на вратата на някоя църква,
без любов и без вяра, нескромно
ще отправя молитва изтъркана -
ще поискам от Онзи, Благия,
две-три дози на консигнация.
Обещавам му, ще си ги слагам
само в дни на сърдечна стагнация.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • Всички пътища,казват, водят до Храма, но колко от тях, напуснат ли го се завръщат отново при него? Определено ме накара да се замисля, а стихът-хареса ми. Поздрав!
  • Мисля, че не съществува такова нещо като "непоетични термини". Всяка дума може да бъде превърната в поезия. Както, например, е направила Елица Мавродинова с думи като "некроза", "микроскоп" и "тромб" в следното брилянтно стихотворение:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91390
    Всичко е въпрос на харесване. Харесва ми стихотворението ти, Ели, определено ми харесва. И имам нужда от вярата, за която говориш. Благодаря за емоцията.
  • Не разбирам предните двама колеги,които са писали преди мен-може би не съм достатъчно интелигентен.На мен много ми хареса,въпреки "непоетичните термини" (?)! А за потенциала е вярно !
  • Може би наистина е хубаво да се изчаква най-подходящия момент... Но потенциалът си личи!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...