28 мая 2012 г., 11:16

Сделка с Онзи, Благия

1K 0 5

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца)
преди Ад да ги сграбчи, страдат -
плашещо е да съм Агнеца,
а страданията ми - наградата.

 

Нямам толкова вяра тепърва
да проходя или да прогледна.
Любовта си отивала първа,
а надеждата била последна.
И когато привърши ми дозата
от нефелната, рехава вяра,
и когато ме сграбчи прозата,
а пръстта замирише на сяра,

 

със надежда в ръка ще потропам
на вратата на някоя църква,
без любов и без вяра, нескромно
ще отправя молитва изтъркана -
ще поискам от Онзи, Благия,
две-три дози на консигнация.
Обещавам му, ще си ги слагам
само в дни на сърдечна стагнация.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Всички пътища,казват, водят до Храма, но колко от тях, напуснат ли го се завръщат отново при него? Определено ме накара да се замисля, а стихът-хареса ми. Поздрав!
  • Мисля, че не съществува такова нещо като "непоетични термини". Всяка дума може да бъде превърната в поезия. Както, например, е направила Елица Мавродинова с думи като "некроза", "микроскоп" и "тромб" в следното брилянтно стихотворение:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91390
    Всичко е въпрос на харесване. Харесва ми стихотворението ти, Ели, определено ми харесва. И имам нужда от вярата, за която говориш. Благодаря за емоцията.
  • Не разбирам предните двама колеги,които са писали преди мен-може би не съм достатъчно интелигентен.На мен много ми хареса,въпреки "непоетичните термини" (?)! А за потенциала е вярно !
  • Може би наистина е хубаво да се изчаква най-подходящия момент... Но потенциалът си личи!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...