May 28, 2012, 11:16 AM

Сделка с Онзи, Благия 

  Poetry » Other
741 0 5

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца)
преди Ад да ги сграбчи, страдат -
плашещо е да съм Агнеца,
а страданията ми - наградата.

 

Нямам толкова вяра тепърва
да проходя или да прогледна.
Любовта си отивала първа,
а надеждата била последна.
И когато привърши ми дозата
от нефелната, рехава вяра,
и когато ме сграбчи прозата,
а пръстта замирише на сяра,

 

със надежда в ръка ще потропам
на вратата на някоя църква,
без любов и без вяра, нескромно
ще отправя молитва изтъркана -
ще поискам от Онзи, Благия,
две-три дози на консигнация.
Обещавам му, ще си ги слагам
само в дни на сърдечна стагнация.

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво!
  • Всички пътища,казват, водят до Храма, но колко от тях, напуснат ли го се завръщат отново при него? Определено ме накара да се замисля, а стихът-хареса ми. Поздрав!
  • Мисля, че не съществува такова нещо като "непоетични термини". Всяка дума може да бъде превърната в поезия. Както, например, е направила Елица Мавродинова с думи като "некроза", "микроскоп" и "тромб" в следното брилянтно стихотворение:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91390
    Всичко е въпрос на харесване. Харесва ми стихотворението ти, Ели, определено ми харесва. И имам нужда от вярата, за която говориш. Благодаря за емоцията.
  • Не разбирам предните двама колеги,които са писали преди мен-може би не съм достатъчно интелигентен.На мен много ми хареса,въпреки "непоетичните термини" (?)! А за потенциала е вярно !
  • Може би наистина е хубаво да се изчаква най-подходящия момент... Но потенциалът си личи!
Random works
: ??:??