23 sept 2022, 10:57

Себеубежище

471 0 0

Мен всъщност ме е нямало, когато 

отчаяно бленувала си нощем. 

Дойдох с последния възможен влак. 

(Понеже от летене падам лошо.) 

Отдавна се научих да не мога

да тъна във смълчаната ти прелест. 

Подслон съм молил и от Бога, 

ала май ще се нанасям в себе си. 

Не идвай след мъглите на тамяна! 

Ти страшно закъсня от въжделения. 

Живота ми ще стане бодра смяна 

за гарата на мойто поклонение. 

Не искам да съм драма за разде́ли. 

По мен да капят све́щи и сълзѝ. 

Куршуми що ми ляха, а не стрелях.

До сетния ми дъх ще ме болиш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

08.11.2021

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...