Мен всъщност ме е нямало, когато 

отчаяно бленувала си нощем. 

Дойдох с последния възможен влак. 

(Понеже от летене падам лошо.) 

Отдавна се научих да не мога

да тъна във смълчаната ти прелест. 

Подслон съм молил и от Бога, 

ала май ще се нанасям в себе си. 

Не идвай след мъглите на тамяна! 

Ти страшно закъсня от въжделения. 

Живота ми ще стане бодра смяна 

за гарата на мойто поклонение. 

Не искам да съм драма за разде́ли. 

По мен да капят све́щи и сълзѝ. 

Куршуми що ми ляха, а не стрелях.

До сетния ми дъх ще ме болиш... 

Стихопат. 

Danny Diester 

08.11.2021