Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога
да тъна във смълчаната ти прелест.
Подслон съм молил и от Бога,
ала май ще се нанасям в себе си.
Не идвай след мъглите на тамяна!
Ти страшно закъсня от въжделения.
Живота ми ще стане бодра смяна
за гарата на мойто поклонение. ...