23.09.2022 г., 10:57

Себеубежище

469 0 0

Мен всъщност ме е нямало, когато 

отчаяно бленувала си нощем. 

Дойдох с последния възможен влак. 

(Понеже от летене падам лошо.) 

Отдавна се научих да не мога

да тъна във смълчаната ти прелест. 

Подслон съм молил и от Бога, 

ала май ще се нанасям в себе си. 

Не идвай след мъглите на тамяна! 

Ти страшно закъсня от въжделения. 

Живота ми ще стане бодра смяна 

за гарата на мойто поклонение. 

Не искам да съм драма за разде́ли. 

По мен да капят све́щи и сълзѝ. 

Куршуми що ми ляха, а не стрелях.

До сетния ми дъх ще ме болиш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

08.11.2021

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...