9 oct 2010, 1:40

Седем

  Poesía
834 0 21

Съблякох душата си

Ето я гола...

Разкъсах телата си

Всички...

Захвърлих ги в гьола

Луната се усмихна

После се скри...

Вятърът притихна

Целуват се звезди

В здрача синкав 

Се умих...

Душата умирих

С утрото родих

Полетях...

Страха го умъртвих

Толкова пустях...

Любовта отключих

Зад седем врати

Зад седем тела

Зазидал я бях

Седем пъти

По-силна е тя...

Свободен ще летя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Любо,лети свободен!!!Щом караш луната да се усмихва и да се целуват звездите...Ползотворен ден!
  • Вита,поздрав аз съм си още по силен !!!
    Плами,усмихнат поздрав и за теб!!!
    Галка ,прегръдки и усмивки!!!
    Боре,палаво ще си летя и от смях ще си звънтя!!!
  • Приятен полет, немирнико!
  • Поздрав, Любо!
  • Отново си ти, Любо, с полета на любовта и надеждата...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...