9 oct 2010, 1:40

Седем

  Poesía
842 0 21

Съблякох душата си

Ето я гола...

Разкъсах телата си

Всички...

Захвърлих ги в гьола

Луната се усмихна

После се скри...

Вятърът притихна

Целуват се звезди

В здрача синкав 

Се умих...

Душата умирих

С утрото родих

Полетях...

Страха го умъртвих

Толкова пустях...

Любовта отключих

Зад седем врати

Зад седем тела

Зазидал я бях

Седем пъти

По-силна е тя...

Свободен ще летя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Любо,лети свободен!!!Щом караш луната да се усмихва и да се целуват звездите...Ползотворен ден!
  • Вита,поздрав аз съм си още по силен !!!
    Плами,усмихнат поздрав и за теб!!!
    Галка ,прегръдки и усмивки!!!
    Боре,палаво ще си летя и от смях ще си звънтя!!!
  • Приятен полет, немирнико!
  • Поздрав, Любо!
  • Отново си ти, Любо, с полета на любовта и надеждата...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...