Седем
Съблякох душата си
Ето я гола...
Разкъсах телата си
Всички...
Захвърлих ги в гьола
Луната се усмихна
После се скри...
Вятърът притихна
Целуват се звезди
В здрача синкав
Се умих...
Душата умирих
С утрото родих
Полетях...
Страха го умъртвих
Толкова пустях...
Любовта отключих
Зад седем врати
Зад седем тела
Зазидал я бях
Седем пъти
По-силна е тя...
Свободен ще летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
