Oct 9, 2010, 1:40 AM

Седем

  Poetry
832 0 21

Съблякох душата си

Ето я гола...

Разкъсах телата си

Всички...

Захвърлих ги в гьола

Луната се усмихна

После се скри...

Вятърът притихна

Целуват се звезди

В здрача синкав 

Се умих...

Душата умирих

С утрото родих

Полетях...

Страха го умъртвих

Толкова пустях...

Любовта отключих

Зад седем врати

Зад седем тела

Зазидал я бях

Седем пъти

По-силна е тя...

Свободен ще летя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,Любо,лети свободен!!!Щом караш луната да се усмихва и да се целуват звездите...Ползотворен ден!
  • Вита,поздрав аз съм си още по силен !!!
    Плами,усмихнат поздрав и за теб!!!
    Галка ,прегръдки и усмивки!!!
    Боре,палаво ще си летя и от смях ще си звънтя!!!
  • Приятен полет, немирнико!
  • Поздрав, Любо!
  • Отново си ти, Любо, с полета на любовта и надеждата...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...