19 feb 2016, 7:25

*** (седмичник)

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

 

влакове

с изкъртени зъби

скърцат

по стоманени улици

и забърсват по спирките

прашни фенери

докато панталонени хора

със сини чадъри

разплискват дъжда между локвите

 

автомобили

с мръсни муцуни

газят в поле от асфалтени линии

и плюят с кална уста

по палтата на мокри работници

 

тролеи

с прегърбени жици

се прибират след дългата смяна

и се топлят на паркинга

на мъждукащата лунна светлина

насред тъмна и влажна тишина

 

а аз седя

на неудобен диван

и губя ценни минути

с идеята за добър живот

с бира в ръка

с ръката ти в скута ми

с наболата ти брада

около влажните ми устни

 

вали

и един великан

с червени очи

и избеляло сако

разтръсква бавно преспапие

от което навън се посипва

сняг като от романтичен филм

 

целуни

МЕ

а после ме покани на среща —

обещавам ти гладки устни

и поглед на влюбена жена

между две топли бедра

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "докато панталонени хора
    със сини чадъри
    разплискват дъжда между локвите"

    И под дъжда животът си подсвирква
    един познат и много бърз рефрен:
    От сънищата няма спомен никакъв,
    след мокър ден, пристига слънчев ден...
  • Търкалящият се животец... седмичник... с идеята за добър живот и ... може би - любов...
  • Елегантно и съвършено чисто поднесено... настояще. Възхищения и поздравления, Пепър!*
  • Хубаво е!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...