*** (седмичник)
влакове
с изкъртени зъби
скърцат
по стоманени улици
и забърсват по спирките
прашни фенери
докато панталонени хора
със сини чадъри
разплискват дъжда между локвите
автомобили
с мръсни муцуни
газят в поле от асфалтени линии
и плюят с кална уста
по палтата на мокри работници
тролеи
с прегърбени жици
се прибират след дългата смяна
и се топлят на паркинга
на мъждукащата лунна светлина
насред тъмна и влажна тишина
а аз седя
на неудобен диван
и губя ценни минути
с идеята за добър живот
с бира в ръка
с ръката ти в скута ми
с наболата ти брада
около влажните ми устни
вали
и един великан
с червени очи
и избеляло сако
разтръсква бавно преспапие
от което навън се посипва
сняг като от романтичен филм
целуни
МЕ
а после ме покани на среща —
обещавам ти гладки устни
и поглед на влюбена жена
между две топли бедра
© Пепър Формаджи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Търкалящият се животец... седмичник... с идеята за добър живот и ... може би - любов...
-
Елегантно и съвършено чисто поднесено... настояще. Възхищения и поздравления, Пепър!*
-
Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
със сини чадъри
разплискват дъжда между локвите"
И под дъжда животът си подсвирква
един познат и много бърз рефрен:
От сънищата няма спомен никакъв,
след мокър ден, пристига слънчев ден...