19.02.2016 г., 7:25

*** (седмичник)

1.3K 0 4

 

влакове

с изкъртени зъби

скърцат

по стоманени улици

и забърсват по спирките

прашни фенери

докато панталонени хора

със сини чадъри

разплискват дъжда между локвите

 

автомобили

с мръсни муцуни

газят в поле от асфалтени линии

и плюят с кална уста

по палтата на мокри работници

 

тролеи

с прегърбени жици

се прибират след дългата смяна

и се топлят на паркинга

на мъждукащата лунна светлина

насред тъмна и влажна тишина

 

а аз седя

на неудобен диван

и губя ценни минути

с идеята за добър живот

с бира в ръка

с ръката ти в скута ми

с наболата ти брада

около влажните ми устни

 

вали

и един великан

с червени очи

и избеляло сако

разтръсква бавно преспапие

от което навън се посипва

сняг като от романтичен филм

 

целуни

МЕ

а после ме покани на среща —

обещавам ти гладки устни

и поглед на влюбена жена

между две топли бедра

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "докато панталонени хора
    със сини чадъри
    разплискват дъжда между локвите"

    И под дъжда животът си подсвирква
    един познат и много бърз рефрен:
    От сънищата няма спомен никакъв,
    след мокър ден, пристига слънчев ден...
  • Търкалящият се животец... седмичник... с идеята за добър живот и ... може би - любов...
  • Елегантно и съвършено чисто поднесено... настояще. Възхищения и поздравления, Пепър!*
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...