19.02.2016 г., 7:25

*** (седмичник)

1.3K 0 4

 

влакове

с изкъртени зъби

скърцат

по стоманени улици

и забърсват по спирките

прашни фенери

докато панталонени хора

със сини чадъри

разплискват дъжда между локвите

 

автомобили

с мръсни муцуни

газят в поле от асфалтени линии

и плюят с кална уста

по палтата на мокри работници

 

тролеи

с прегърбени жици

се прибират след дългата смяна

и се топлят на паркинга

на мъждукащата лунна светлина

насред тъмна и влажна тишина

 

а аз седя

на неудобен диван

и губя ценни минути

с идеята за добър живот

с бира в ръка

с ръката ти в скута ми

с наболата ти брада

около влажните ми устни

 

вали

и един великан

с червени очи

и избеляло сако

разтръсква бавно преспапие

от което навън се посипва

сняг като от романтичен филм

 

целуни

МЕ

а после ме покани на среща —

обещавам ти гладки устни

и поглед на влюбена жена

между две топли бедра

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "докато панталонени хора
    със сини чадъри
    разплискват дъжда между локвите"

    И под дъжда животът си подсвирква
    един познат и много бърз рефрен:
    От сънищата няма спомен никакъв,
    след мокър ден, пристига слънчев ден...
  • Търкалящият се животец... седмичник... с идеята за добър живот и ... може би - любов...
  • Елегантно и съвършено чисто поднесено... настояще. Възхищения и поздравления, Пепър!*
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...