19 февр. 2016 г., 07:25

*** (седмичник)

1.3K 0 4

 

влакове

с изкъртени зъби

скърцат

по стоманени улици

и забърсват по спирките

прашни фенери

докато панталонени хора

със сини чадъри

разплискват дъжда между локвите

 

автомобили

с мръсни муцуни

газят в поле от асфалтени линии

и плюят с кална уста

по палтата на мокри работници

 

тролеи

с прегърбени жици

се прибират след дългата смяна

и се топлят на паркинга

на мъждукащата лунна светлина

насред тъмна и влажна тишина

 

а аз седя

на неудобен диван

и губя ценни минути

с идеята за добър живот

с бира в ръка

с ръката ти в скута ми

с наболата ти брада

около влажните ми устни

 

вали

и един великан

с червени очи

и избеляло сако

разтръсква бавно преспапие

от което навън се посипва

сняг като от романтичен филм

 

целуни

МЕ

а после ме покани на среща —

обещавам ти гладки устни

и поглед на влюбена жена

между две топли бедра

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепър Формаджи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "докато панталонени хора
    със сини чадъри
    разплискват дъжда между локвите"

    И под дъжда животът си подсвирква
    един познат и много бърз рефрен:
    От сънищата няма спомен никакъв,
    след мокър ден, пристига слънчев ден...
  • Търкалящият се животец... седмичник... с идеята за добър живот и ... може би - любов...
  • Елегантно и съвършено чисто поднесено... настояще. Възхищения и поздравления, Пепър!*
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....