31 dic 2008, 10:55

Сeдока (зима) 

  Poesía » Formas orientales
1028 0 2

 

Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити –
страхът живи държи ни.
                                                                  Снегът се стеле.
                                                                  Само дим от комини
                                                                  за живота напомня.
                                                                  Зимна приказка.
                                                                  Уют и спокойствие
                                                                  душите ни приспиват.

Земята бяла
една сутрин осъмна,
някак топла и тиха.
Неведение!
Как може да понесе
тази невинност?

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??