31 дек. 2008 г., 10:55

Сeдока (зима)

1.3K 0 2

 

Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити –
страхът живи държи ни.
                                                                  Снегът се стеле.
                                                                  Само дим от комини
                                                                  за живота напомня.
                                                                  Зимна приказка.
                                                                  Уют и спокойствие
                                                                  душите ни приспиват.

Земята бяла
една сутрин осъмна,
някак топла и тиха.
Неведение!
Как може да понесе
тази невинност?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...