Dec 31, 2008, 10:55 AM

Сeдока (зима) 

  Poetry » East forms
1025 0 2

 

Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити –
страхът живи държи ни.
                                                                  Снегът се стеле.
                                                                  Само дим от комини
                                                                  за живота напомня.
                                                                  Зимна приказка.
                                                                  Уют и спокойствие
                                                                  душите ни приспиват.

Земята бяла
една сутрин осъмна,
някак топла и тиха.
Неведение!
Как може да понесе
тази невинност?

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??