Сeдока (зима)
Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити –
страхът живи държи ни.
Снегът се стеле.
Само дим от комини
за живота напомня.
Зимна приказка.
Уют и спокойствие
душите ни приспиват.
Земята бяла
една сутрин осъмна,
някак топла и тиха.
Неведение!
Как може да понесе
тази невинност?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
