9 ago 2008, 14:24

Сега

  Poesía » Otra
918 0 18
Не съм живяла с празни обещания.
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.

Мечтая да се слея с настоящето.
На глътки да изпивам всеки ден.

Лъжливи поздрави не ми изпращайте.
Опашки не размахвайте пред мен!

Че истинските, верните приятели
останаха зад девет планини...
А "новите" при първото препятствие
се пръснаха на хиляди страни.

От бъдещето нищо не очаквам.
А миналото е далечен зов...
... Сега до вас ще спра съвсем за кратко,
но ще посея късчета любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....