Сега
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.
Мечтая да се слея с настоящето.
На глътки да изпивам всеки ден.
Лъжливи поздрави не ми изпращайте.
Опашки не размахвайте пред мен!
Че истинските, верните приятели
останаха зад девет планини...
А "новите" при първото препятствие
се пръснаха на хиляди страни.
От бъдещето нищо не очаквам.
А миналото е далечен зов...
... Сега до вас ще спра съвсем за кратко,
но ще посея късчета любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены