Сега
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.
Мечтая да се слея с настоящето.
На глътки да изпивам всеки ден.
Лъжливи поздрави не ми изпращайте.
Опашки не размахвайте пред мен!
Че истинските, верните приятели
останаха зад девет планини...
А "новите" при първото препятствие
се пръснаха на хиляди страни.
От бъдещето нищо не очаквам.
А миналото е далечен зов...
... Сега до вас ще спра съвсем за кратко,
но ще посея късчета любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени