9.08.2008 г., 14:24 ч.

Сега 

  Поезия » Друга
741 0 18
Не съм живяла с празни обещания.
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.

Мечтая да се слея с настоящето.
На глътки да изпивам всеки ден.

Лъжливи поздрави не ми изпращайте.
Опашки не размахвайте пред мен!

Че истинските, верните приятели
останаха зад девет планини...
А "новите" при първото препятствие
се пръснаха на хиляди страни.

От бъдещето нищо не очаквам.
А миналото е далечен зов...
... Сега до вас ще спра съвсем за кратко,
но ще посея късчета любов.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??