Сега
Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания.
Сега! – Защо ме питаш откога
съм се увила в тези длани?!
Тъга е – само сняг върху брега,
топящ събудените рани.
Така ме галят птиците от Юг –
шептежите на сенки и мълчания.
Най-важното сега е, че си тук.
Заспиват ли реките в океаните…?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
