Сега
Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания.
Сега! – Защо ме питаш откога
съм се увила в тези длани?!
Тъга е – само сняг върху брега,
топящ събудените рани.
Така ме галят птиците от Юг –
шептежите на сенки и мълчания.
Най-важното сега е, че си тук.
Заспиват ли реките в океаните…?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
