Jun 4, 2021, 12:25 AM  

Сега 

  Poetry » Love, Phylosophy
467 7 11

Прошепни ми

на възглавницата.

Имам монета. Търкаляща се.

А фонтанът е река и плавно

потъва в твоите желания.

Сега! – Защо ме питаш откога

съм се увила в тези длани?!

Тъга е – само сняг върху брега,

топящ събудените рани.

Така ме галят птиците от Юг –

шептежите на сенки и мълчания.

Най-важното сега е, че си тук.

Заспиват ли реките в океаните…?!

© All rights reserved.

Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
  722 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви Виктория, Вили и Генек!
  • Потънах в този стих. Благодаря!
  • Много хубаво...
    Ще стане венец - Надежда отговаря, ти отвръщаш, тя... И така - красота до края на света...
  • Много ми хареса!
  • Пепи, хареса ми начинът, по който си прочела стиха, много! Стана ми приятно, Наде - благодаря и аз! Благодаря ви Скити, Милена, Зиги и Юри!
  • Харесва ми, Краси!
  • Ех, че хубаво!!
  • Вдъхнови ме, Красе. Благодаря!
  • Има моменти, когато времето е спряло и мигът се проточва в едно, единствено - Сега и ни се иска, никога да не свършва! Много ми хареса стихчето!
  • Монета във фонтана: частица от сърцето, която по реката стигнала морето и сляли бреговете, в дланите тъгата се стопява и югът с птиците очакван долетява!
    Красива емоционалнообразна картина!
  • Красиво и сърдечно е ИнаКалина! Прибирам си го пак да си го чета
Random works
: ??:??