11 oct 2011, 16:23

Сега накъде

  Poesía » Otra
697 0 7

 

 

                                           СЕГА  НАКЪДЕ

 

                                   За приятелите си вече нехаем.

                                    На криеница с обичта играем.

                                    И живеем,  като че сред  чужди.

                                    Някой спомен плахо ни събужда -

                                    дрипльо, който търси в нас утеха.

                                     Но уморен и той ни отминава.

                                     Сами оставаме! Какво остава?

                                     На масата, с новите сервизи,

                                     чужд човек  пробутва ни капризи.

                                     Крием се под скъпата си дреха

                                      и нещо бръщолевим за успеха.

                                     И той си тръгва – този, чужденеца.

                                      Отдъхваме и спускаме резеца…

                                      Но тайно влязла една непозната.

                                       Смъртта ли е това, или е самотата?

                                                                Wali (Виолета Томова)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!!!!!!!!
  • Ние всички сме самотници,само се научаваме да живеем с другите.Хареса ми!
  • Когато останем напълно сами, ще се молим да е влязла смъртта.
    Браво, Вали ...
  • Хареса ми поетичното пространство на равносметката, Вили. Дилемата на финала е страхотна хрумка. Малко хора биха се сетили, че е възможно посетителят да е неочакван и различен за света на лирическата. Приеми моите поздравления!*
  • Добре казано!
    Но тайно влязла една непозната.
    Смъртта ли е това, или е самотата?
    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...