СЕГА НАКЪДЕ
За приятелите си вече нехаем.
На криеница с обичта играем.
И живеем, като че сред чужди.
Някой спомен плахо ни събужда -
дрипльо, който търси в нас утеха.
Но уморен и той ни отминава.
Сами оставаме! Какво остава?
На масата, с новите сервизи,
чужд човек пробутва ни капризи.
Крием се под скъпата си дреха
и нещо бръщолевим за успеха. ...