Сега накъде

Poetry » Other

695 0 7

СЕГА НАКЪДЕ

За приятелите си вече нехаем.

На криеница с обичта играем.

И живеем, като че сред чужди.

Някой спомен плахо ни събужда -

дрипльо, който търси в нас утеха.

Но уморен и той ни отминава.

Сами оставаме! Какво остава?

На масата, с новите сервизи,

чужд човек пробутва ни капризи.

Крием се под скъпата си дреха

и нещо бръщолевим за успеха.

И той си тръгва – този, чужденеца.

Отдъхваме и спускаме резеца…

Но тайно влязла една непозната.

Смъртта ли е това, или е самотата?

Wali (Виолета Томова)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojenski (Иван Иванов)

!!!!!!!!!!!

2011-10-18T08:36:36+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Ние всички сме самотници,само се научаваме да живеем с другите.Хареса ми!

2011-10-12T10:05:35+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Когато останем напълно сами, ще се молим да е влязла смъртта.
Браво, Вали ...

2011-10-11T20:51:30+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Хареса ми поетичното пространство на равносметката, Вили. Дилемата на финала е страхотна хрумка. Малко хора биха се сетили, че е възможно посетителят да е неочакван и различен за света на лирическата. Приеми моите поздравления!*

2011-10-11T20:36:58+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Добре казано!
Но тайно влязла една непозната.
Смъртта ли е това, или е самотата?
Поздрав!

2011-10-11T20:25:04+03:00