Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
31 oct 2020, 7:23

Сега съм тук 

  Poesía » Otra
247 5 3

Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.

Болеше ли? Болеше, до умиране.
Горяха чудесата - метеори.
И ръбестите думи - негримирани,
зад сто врати сърцето ми затвори.

И посивя, внезапно грохнал делника,
изплакаха очите си върбите.
С въже заскача весел в мен безделника,
да беше се обесил...Да скърбите.

Понесох шепа въглени - изстинали,
в нащърбено парченце керемида.
Сега изгарям мостове и минало,
сега съм тук...И няма да си ида.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??