Сега съм тук

31 окт. 2020 г., 07:23

Поэзия » Другая

249 5 3

Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.

Болеше ли? Болеше, до умиране.
Горяха чудесата - метеори.
И ръбестите думи - негримирани,
зад сто врати сърцето ми затвори.

И посивя, внезапно грохнал делника,
изплакаха очите си върбите.
С въже заскача весел в мен безделника,
да беше се обесил...Да скърбите.

Понесох шепа въглени - изстинали,
в нащърбено парченце керемида.
Сега изгарям мостове и минало,
сега съм тук...И няма да си ида.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-31T17:55:37+02:00

Дари. Лепни го, Минко, щом ти харесва.
МинкоАндонов (Минко Андонов)

2020-10-31T17:51:36+02:00

С твое позволение ще си го лепна на стената.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-31T15:37:02+02:00

Така е, момичета...