Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Oct 31, 2020, 7:23 AM

Сега съм тук 

  Poetry » Other
246 5 3

Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.

Болеше ли? Болеше, до умиране.
Горяха чудесата - метеори.
И ръбестите думи - негримирани,
зад сто врати сърцето ми затвори.

И посивя, внезапно грохнал делника,
изплакаха очите си върбите.
С въже заскача весел в мен безделника,
да беше се обесил...Да скърбите.

Понесох шепа въглени - изстинали,
в нащърбено парченце керемида.
Сега изгарям мостове и минало,
сега съм тук...И няма да си ида.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??