Сега съм тук
Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.
Болеше ли? Болеше, до умиране.
Горяха чудесата - метеори.
И ръбестите думи - негримирани,
зад сто врати сърцето ми затвори.
И посивя, внезапно грохнал делника,
изплакаха очите си върбите.
С въже заскача весел в мен безделника,
да беше се обесил...Да скърбите.
Понесох шепа въглени - изстинали,
в нащърбено парченце керемида.
Сега изгарям мостове и минало,
сега съм тук...И няма да си ида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Лепни го, Минко, щом ти харесва.
