Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
31.10.2020 г., 7:23 ч.

Сега съм тук 

  Поезия » Друга
248 5 3

Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.

Болеше ли? Болеше, до умиране.
Горяха чудесата - метеори.
И ръбестите думи - негримирани,
зад сто врати сърцето ми затвори.

И посивя, внезапно грохнал делника,
изплакаха очите си върбите.
С въже заскача весел в мен безделника,
да беше се обесил...Да скърбите.

Понесох шепа въглени - изстинали,
в нащърбено парченце керемида.
Сега изгарям мостове и минало,
сега съм тук...И няма да си ида.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??