10 ene 2013, 12:49

Село призрак

  Poesía » Civil
702 1 0

Улици затихнали, обрасли със трева,

къщи изоставени със огради жалки.

Царят тук се казва страшна самота,

няма ги стопаните и децата малки.

 

Вятър като лъхне нощем из селото,

тъжничко припява със утихнал глас,

защо не срещаш никой, защо дошло е злото,

защо е празна къщата, няма никой в нас.

 

Врати полуотворени за гости се надяват,

открехнати прозорци призрачно звънят.

Ниви изоставени веч не се засяват,

забравено е всичко, забравен е домът.

 

Дали ще дойде време някой да се върне

да почисти бащин, майчиния гроб,

цвете да положи, снимките да зърне,

тихо да си спомни детския живот.

 

Мое родно село, докъде дойдохме,

тамо сам-самичко празно да стоиш.

Ние ли във тебе призрак спотаихме,

ала знам, че ти от туй не се боиш.

 

14.04.2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...