7 oct 2014, 23:03

Селска орисия

  Poesía » Otra
562 0 4

До залез остава копраля.

За тръгване - време комай.

А слънцето бавно търкаля

часовник на месеца Май.

 

Напускат стопани нивята.

Умора в краката лежи.

От слънцето угар навята

в браздите дълбоки тежи.

 

И тръгват орачи обратно

към селската бара на път.

Във времето днеска повратно

нощта на парчета секат.

 

И спират с волòвете вкъщи

за кратка почивка в нощта.

А утре денят ще се мръщи -

ще рови в небето пещта.

 

Ще хапне селякът чорбица,

ще пийне студена вода

и утре отново с торбица

ще ходи по стара следа...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Момичета, за коментариите и за оценката!
    Радвам се, че посетихте моята скромна страничка!
    Желая Ви хубава вечер и поздрави от мен!!!!
  • красиви картини рисуваш с думи
  • Поздравления и от мен за хубавото стихотворение, Никола!
  • Добра вечер,Никола!
    Поздравявам те за поредното хубаво стихотворение!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...