7 окт. 2014 г., 23:03

Селска орисия

559 0 4

До залез остава копраля.

За тръгване - време комай.

А слънцето бавно търкаля

часовник на месеца Май.

 

Напускат стопани нивята.

Умора в краката лежи.

От слънцето угар навята

в браздите дълбоки тежи.

 

И тръгват орачи обратно

към селската бара на път.

Във времето днеска повратно

нощта на парчета секат.

 

И спират с волòвете вкъщи

за кратка почивка в нощта.

А утре денят ще се мръщи -

ще рови в небето пещта.

 

Ще хапне селякът чорбица,

ще пийне студена вода

и утре отново с торбица

ще ходи по стара следа...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Момичета, за коментариите и за оценката!
    Радвам се, че посетихте моята скромна страничка!
    Желая Ви хубава вечер и поздрави от мен!!!!
  • красиви картини рисуваш с думи
  • Поздравления и от мен за хубавото стихотворение, Никола!
  • Добра вечер,Никола!
    Поздравявам те за поредното хубаво стихотворение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...